Защо лунните туристи на SpaceX няма да се разходят по повърхността на Луната
kaldata.com
Досега в човешката история само 12 души са стъпвали на Луната и всичките са астронавти на NASA. Още толкоз хора са били в орбита към естествения сателит на Земята, без да могат да стъпят на нея и те също са астронавти на NASA. Но в този момент броят на вторите може да се усили, след като Илън Мъск даде обещание да изпрати в странствуване до Луната японския милиардер Юсаку Маезава (Yusaku Maezawa) и още от 6 до 8 души от света на изкуството – хора, които японският милиардер ще избере. Те ще влязат в орбита към нашия небесен комшия на борда на SpaceX Big Falcon Rocket (BFR). Преди време Мъск даде обещание да изпрати галактически туристи към Луната към края на 2018 година, само че по-късно проектите се трансформираха и в този момент полетът е плануван за 2023 година.
По всичко проличава, че Маезава ще заплати за круиза със забележителна част от своето многомилиардно положение. Но каквато и сума да заплати (тя не се съобщава), това ще даде опция на него и на неговия екип да се любуват на екзотичния и невъобразим от толкоз близо тип на Луната. Уви, никакво кацане на повърхността няма да бъде осъществено. Причината е, че задачата на тази задача по принцип е основаването на галактически транспортен съд, който може да изведе хора в лунна орбита и по-късно безвредно да ги върне на Земята.
Защо SpaceX не може да реализира кацане на екипажа на повърхността на Луната?
Ако сте гледали полета на Аполо по малкия екран през 70-те години, вероятно сте забелязали, че командният модул – корабът, с който астронавтите дохвърчат от Земята до лунна орбита и по-късно се връща на Земята, в никакъв случай не каца на Луната.
Вместо това, всяко едно посещаване на повърхността на спътника изисква два астронавта да се качат в лунния модул – нещо като капсула, и с нея да се спускат върху повърхността на Луната. Третият астронавт постоянно чака в орбита в командния модул. След всяка лунна разходка, астронавтите още веднъж се качват на лунния модул и се връщат в орбита към Луната, където командният модул ги прибира и те се връщат на Земята.
Но все пак, първичният проект е бил различен. Още в самото начало на създаването на плана Аполо, NASA съществено се замисля за кацане на целия галактически команден модул на Луната. Но експертите на Агенцията бързо схващат, че транспортен съд, който може да дохвъри до лунна орбита, да кацне на Луната и по-късно да се завърне на Земята, ще бъде непрактично великански, даже и в границите на задачата Аполо.
BFR на SpaceX е по-мощен от Сатурн-5 в задачата Аполо, но не доста. Той може да изведе до 150 тона потребен товар в ниска орбита към Земята, до момента в който Сатурн-5 може да изведе 140. Илън Мъск също мислеше да реализира кацането на BFR, само че след това се отхвърли. NASA се отхвърли още през 1960-та година. И по този начин се поражда концепцията за свръхлек лунен модул, особено приспособен за лунни разходки.
Защо SpaceX не сътвори собствен личен лунен модул?
На доктрина, няма никакви аргументи SpaceX да не направи сходен модул. Да си напомним, че галактическата компания на Мъск ръководи редица свръхсложни бустери, които извеждат товари в космоса и по-късно без проблеми се приземяват. Нещо за което NASA не можеше и да мечтае през 60-те години на предишния век. А и Мъск, както съществено, по този начин и на смешка, неведнъж е заявявал, че един ден неговата компания ще приземи хора на Марс.
Но действителността е такава, че градежът на лунен модул за кацане е напълно различен план, който ще „ отхапе “ сериозен пай от бюджета на ракетата. Между 1963 и 1972 години планът единствено на лунния модул струваше на NASA $2,24 милиарда. Това напълно не е малко в съпоставяне командния модул който струваше на Агенцията $3,73 милиарда и ракетата Сатурн-5 още $6,42 милиарда. Като се вземе поради инфлацията през миналите години, през днешния ден същият модул за кацане ще коства към $17 милиарда. Още преди време, построяването на този модул е принудил експертите да вършат безкрайни съкращения и икономии, с цел да го създадат оптимално подобаващ за задачата до Луната.
Водещият инженер на плана Томас Кели написа в своята книга, че истинският дизайн на лунния модул е включвал кабина с две необятни кресла и необятни панорамни подсилени стъклени прозорци, с цел да могат астронавтите да виждат своето кацане. Само че през януари 1968 година, когато е сбъднат първият полет на Аполо без екипаж, модулът включва дребен триъгълен илюминатор и система от кабели и скоби, която държи космонавтите изправени. Точно поради това, през 1969 година, когато NASA прави тестовия полет с екипаж и лунен модул в ниска околоземна орбита на борда на Аполо 9, астронавтите назовават този модул „ Паяка “. Понеже има доста кабели и прекомерно чудноват извънземен тип.
В рамките на този план е допустимо спускането на Луната на единствено двама души едновременно. Въпреки че по-късните опити демонстрират, че модулът се оправя и с по-тежки товари.
Разбира се, лунният модул за кацане на SpaceX би трябвало да достави на повърхността на Луната всички пасажери. При това с доста по-високи равнища на сигурност и комфорт, спрямо решението на NASA. Всички тези проблеми са съществени трудности, пречещи на SpaceX да даде опция на галактическите туристи да се разходят по повърхността на Луната.
В края на краища казусът е в хората
Ако задачата на SpaceX бе проучването на Луната и нейната повърхнина, то Мъск относително елементарно би се оправил с това. Сегашните висококвалифицирани и опитни астронавти могат дълго да остават в лимитирано пространство измежду голям брой принадлежности, наблюдавайки кацането от дребен илюминатор. По този метод остава повече място за научната инсталация.
Но без значение какъв брой добре ще приготви SpaceX галактическите туристи, те ще си останат надалеч от професионалните летци-астронавти. Ясно е, че те няма по какъв начин да станат експерти по галактическите скафандри и надали ще съумеят да приземят модула. А това значи, че в случай че SpaceX се опита да ги достави на повърхността на Луната, то галактическият транспортен съд и лунният модул би трябвало да се ръководят отдалечено. Точно това е сложното, тъй като сигналите доближават със забавяне от 2 секунди. Опитните астронавти могат да се оправят с ръководството на галактическата техника и да отстранят зародилите проблеми на място.
Разбира се, нищо не пречи в екипажа да има опитни астронавти. Но това значи, че бъдещият лунен модул ще би трябвало да транспортира и каца повече хора, при не токова удобни и безвредни условия, в съпоставяне, в случай че това бяха единствено астронавти с научно съоръжение на NASA.
Ето за какво, по-евтино и по-просто е да се изпратят галактически туристи в ниска орбита към Луната, които ще могат да снимат невиждани места от естествения сателит на Земята и да се насладят на нейния неповторим тип. Без присъединяване на експерти, на които туристите единствено ще пречат да си правят работата. / Рафи Летзер (Rafi Letzter)
Досега в човешката история само 12 души са стъпвали на Луната и всичките са астронавти на NASA. Още толкоз хора са били в орбита към естествения сателит на Земята, без да могат да стъпят на нея и те също са астронавти на NASA. Но в този момент броят на вторите може да се усили, след като Илън Мъск даде обещание да изпрати в странствуване до Луната японския милиардер Юсаку Маезава (Yusaku Maezawa) и още от 6 до 8 души от света на изкуството – хора, които японският милиардер ще избере. Те ще влязат в орбита към нашия небесен комшия на борда на SpaceX Big Falcon Rocket (BFR). Преди време Мъск даде обещание да изпрати галактически туристи към Луната към края на 2018 година, само че по-късно проектите се трансформираха и в този момент полетът е плануван за 2023 година.
По всичко проличава, че Маезава ще заплати за круиза със забележителна част от своето многомилиардно положение. Но каквато и сума да заплати (тя не се съобщава), това ще даде опция на него и на неговия екип да се любуват на екзотичния и невъобразим от толкоз близо тип на Луната. Уви, никакво кацане на повърхността няма да бъде осъществено. Причината е, че задачата на тази задача по принцип е основаването на галактически транспортен съд, който може да изведе хора в лунна орбита и по-късно безвредно да ги върне на Земята.
Защо SpaceX не може да реализира кацане на екипажа на повърхността на Луната?
Ако сте гледали полета на Аполо по малкия екран през 70-те години, вероятно сте забелязали, че командният модул – корабът, с който астронавтите дохвърчат от Земята до лунна орбита и по-късно се връща на Земята, в никакъв случай не каца на Луната.
Вместо това, всяко едно посещаване на повърхността на спътника изисква два астронавта да се качат в лунния модул – нещо като капсула, и с нея да се спускат върху повърхността на Луната. Третият астронавт постоянно чака в орбита в командния модул. След всяка лунна разходка, астронавтите още веднъж се качват на лунния модул и се връщат в орбита към Луната, където командният модул ги прибира и те се връщат на Земята.
Но все пак, първичният проект е бил различен. Още в самото начало на създаването на плана Аполо, NASA съществено се замисля за кацане на целия галактически команден модул на Луната. Но експертите на Агенцията бързо схващат, че транспортен съд, който може да дохвъри до лунна орбита, да кацне на Луната и по-късно да се завърне на Земята, ще бъде непрактично великански, даже и в границите на задачата Аполо.
BFR на SpaceX е по-мощен от Сатурн-5 в задачата Аполо, но не доста. Той може да изведе до 150 тона потребен товар в ниска орбита към Земята, до момента в който Сатурн-5 може да изведе 140. Илън Мъск също мислеше да реализира кацането на BFR, само че след това се отхвърли. NASA се отхвърли още през 1960-та година. И по този начин се поражда концепцията за свръхлек лунен модул, особено приспособен за лунни разходки.
Защо SpaceX не сътвори собствен личен лунен модул?
На доктрина, няма никакви аргументи SpaceX да не направи сходен модул. Да си напомним, че галактическата компания на Мъск ръководи редица свръхсложни бустери, които извеждат товари в космоса и по-късно без проблеми се приземяват. Нещо за което NASA не можеше и да мечтае през 60-те години на предишния век. А и Мъск, както съществено, по този начин и на смешка, неведнъж е заявявал, че един ден неговата компания ще приземи хора на Марс.
Но действителността е такава, че градежът на лунен модул за кацане е напълно различен план, който ще „ отхапе “ сериозен пай от бюджета на ракетата. Между 1963 и 1972 години планът единствено на лунния модул струваше на NASA $2,24 милиарда. Това напълно не е малко в съпоставяне командния модул който струваше на Агенцията $3,73 милиарда и ракетата Сатурн-5 още $6,42 милиарда. Като се вземе поради инфлацията през миналите години, през днешния ден същият модул за кацане ще коства към $17 милиарда. Още преди време, построяването на този модул е принудил експертите да вършат безкрайни съкращения и икономии, с цел да го създадат оптимално подобаващ за задачата до Луната.
Водещият инженер на плана Томас Кели написа в своята книга, че истинският дизайн на лунния модул е включвал кабина с две необятни кресла и необятни панорамни подсилени стъклени прозорци, с цел да могат астронавтите да виждат своето кацане. Само че през януари 1968 година, когато е сбъднат първият полет на Аполо без екипаж, модулът включва дребен триъгълен илюминатор и система от кабели и скоби, която държи космонавтите изправени. Точно поради това, през 1969 година, когато NASA прави тестовия полет с екипаж и лунен модул в ниска околоземна орбита на борда на Аполо 9, астронавтите назовават този модул „ Паяка “. Понеже има доста кабели и прекомерно чудноват извънземен тип.
В рамките на този план е допустимо спускането на Луната на единствено двама души едновременно. Въпреки че по-късните опити демонстрират, че модулът се оправя и с по-тежки товари.
Разбира се, лунният модул за кацане на SpaceX би трябвало да достави на повърхността на Луната всички пасажери. При това с доста по-високи равнища на сигурност и комфорт, спрямо решението на NASA. Всички тези проблеми са съществени трудности, пречещи на SpaceX да даде опция на галактическите туристи да се разходят по повърхността на Луната.
В края на краища казусът е в хората
Ако задачата на SpaceX бе проучването на Луната и нейната повърхнина, то Мъск относително елементарно би се оправил с това. Сегашните висококвалифицирани и опитни астронавти могат дълго да остават в лимитирано пространство измежду голям брой принадлежности, наблюдавайки кацането от дребен илюминатор. По този метод остава повече място за научната инсталация.
Но без значение какъв брой добре ще приготви SpaceX галактическите туристи, те ще си останат надалеч от професионалните летци-астронавти. Ясно е, че те няма по какъв начин да станат експерти по галактическите скафандри и надали ще съумеят да приземят модула. А това значи, че в случай че SpaceX се опита да ги достави на повърхността на Луната, то галактическият транспортен съд и лунният модул би трябвало да се ръководят отдалечено. Точно това е сложното, тъй като сигналите доближават със забавяне от 2 секунди. Опитните астронавти могат да се оправят с ръководството на галактическата техника и да отстранят зародилите проблеми на място.
Разбира се, нищо не пречи в екипажа да има опитни астронавти. Но това значи, че бъдещият лунен модул ще би трябвало да транспортира и каца повече хора, при не токова удобни и безвредни условия, в съпоставяне, в случай че това бяха единствено астронавти с научно съоръжение на NASA.
Ето за какво, по-евтино и по-просто е да се изпратят галактически туристи в ниска орбита към Луната, които ще могат да снимат невиждани места от естествения сателит на Земята и да се насладят на нейния неповторим тип. Без присъединяване на експерти, на които туристите единствено ще пречат да си правят работата. / Рафи Летзер (Rafi Letzter)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ